Технически университет - Габрово разширява присъствието си в актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура за периода 2020 - 2027 година, която беше приета на заседание на Министерски съвет на 3-ти декември 2020 г.
Първата Националната пътна карта за научна инфраструктура е разработена през 2010 година като част от усилията на страната ни за пълноценно участие в Европейското научноизследователско пространство и осигуряване на привлекателна среда за българските и чуждестранните изследователи да работят и развиват научна дейност в България. Пътната карта се обновява регулярно, за да се отчетат променените условия и новопоявилите се възможности. С актуализацията на документа от 2014 г. Технически университет – Габрово е първият извънстоличен университет, включен като координатор в пътната карта от общо 14 научни комплекси, с обекта „Еко и енергоспестяващи технологии“. През 2019 г. след международна научна оценка на проектите по методика, разработена на база критериите на Европейския стратегически форум за научноизследователска инфраструктура (EСФНИ) се добавят още 9 нови обекта, получили най-високи оценки и показали висок потенциал за развитие.
С третата актуализация на документа се включват общо 50 проекта, а Технически университет – Габрово участва като координатор в 2 и партньор в 4 научни инфраструктурни обекта. Координатори сме в регионална концентрирана инфраструктура „Еко и енергоспестяващи технологии - дигитализация на технологичните процеси“ и Център по компетентност „Интелигентни мехатронни, eко- и енергоспестяващи системи и технологии". Инфраструктурният обект „Еко и енергоспестяващи технологии - дигитализация на технологичните процеси“ е консорциум, обединяващ традициите, опита и капацитета на четири университета и два института на БАН (Технически университет - Габрово, Технически университет - Варна, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Институт по роботика и Институт по електроника на БАН) и е насочен към Индустрия 4.0, дигитализация на технологични процеси в машиностроенето и уредостроенето, с цел развитие на научни и научно-приложни изследвания и предлагане на научни услуги на най-високо ниво за решаване на технологични и иновационни проблеми на малки и средни индустриални предприятия от преработващата промишленост. Центърът по компетентност „Интелигентни мехатронни, eко- и енергоспестяващи системи и технологии" е насочен към извършване на пазарно-ориентирани научни изследвания от водещи изследователи и техните екипи в областта на мехатрониката и чистите технологии.
Университетът е партньор в Център за върхови постижения „Национален център по мехатроника и чисти технологии“, насочен към виртуално инженерство и дигитални производства; био-мехатроника, микро/нано инженеринг за мехатронни технологии, елементи и системи; вибрационни и акустични мехатронни технологии; оптични мехатронни технологии; Центърът за компетентност “КВАЗАР” в областта на квантовата комуникация, сензориката и управлението на риска, с водеща организация Институт по роботика при БАН и Център за компетентност „Дигитализацията на икономиката в среда на големи данни“, с координатор УНСС, ориентиран към информатика, информационни и комуникационни технологии. Партньори сме и в електронна инфраструктура „Дигитални технологични системи за чиста и сигурна околна среда – 5D ALLIANCE“, с координатор Русенски университет „Ангел Кънчев“ и област на въздействие: енергетика и околна среда.
Националната пътна карта за научна инфраструктура изпълнява политиките и мерките, идентифицирани в Националната стратегия за развитие на научните изследвания и Иновационната стратегия за интелигентна специализация, и отговаря на потребностите от все по-голяма информираност на обществото за работата на учените и от обществено признание на техните достижения с цел насърчаване младите хора да започнат кариера в науката. Обектите, с които Технически университет – Габрово участва имат ключово значение по отношение насърчаването на върхови постижения, трансфера на знания и интернационализацията на българските научни изследвания. Чрез реализираните научни и научно-приложни изследвания ще се изгради по-тясна връзка между научни изследвания – образование и иновации, а студентите и докторантите на Университета ще имат възможност да се обучават във високо технологична среда и да станат част от научния елит на страната ни.
