Програма за кандидатстудентски изпит по математика

1. Алгебра

Цели и дробни рационални изрази – действия с тях. Формули за сък­ратено умножение.

Квадратен корен. Корен n-ти. Коренуване на произведение, част­но, степен и корен. Основни свойства на корените.

Абсолютна стойност (модул), решаване на уравнения и нера­венства, съдържащи абсолютна стойност.

Уравнения – корен на уравнение, еквивалентност на уравнения, ос­нов­ни теореми за еквивалентност. Уравнения от първа степен с ед­но не­из­вестно – решаване и изследване на решенията.

Квад­ра­тен трич­лен, квадратна функция. Квадратно уравнение – ре­ша­­ва­не и изследване на решенията. Формули на Виет – приложе­ние.

Раз­ла­га­не на квадратен тричлен на множители от първа сте­пен. Гра­фи­ка на квадратна функция и използването є при определя­не знака на квад­рат­ния тричлен. Уравнения от по-висока степен, при­во­дими към квадратни урав­нения. Ирационални уравнения с ед­но неизвестно.

Сте­пен с рационален показател – определение, свойства. Функцията . Показателна функция – свойства, графика. Пока­за­тел­ни урав­нения.

Логаритъм – определение и свойства, основни правила за логарит­муване. Формула за преминаване от една логаритмична ос­но­ва към друга. Логаритмична функция – свойства и графика. Лога­рит­мични уравнения.

Сис­те­ми урав­не­ния от първа степен с две неизвестни – гео­мет­­рична интерпретация на решенията. Системи уравнения от първа сте­пен с три неизвестни. Системи уравнения от втора степен с две не­известни – основни методи за решаване. Решаване на уравнения и сис­­теми уравнения, съдър­жа­щи параметри, изследване на решения­та.

Неравенства – решение на неравенството, еквивалентност на нера­венст­ва, основни теореми за еквивалентност. Неравенства от първа степен с ед­но неизвестно – решаване и изследване на реше­нията. Геомет­рично пред­с­та­вяне на решенията върху числовата ос. Квадрат­ни неравенства – ре­ша­ва­не и изследване на решенията. Гео­мет­рично представяне на решенията вър­ху числовата ос. Неравен­ства от по-висока степен – решаване чрез метода на ин­тервалите. Използване свойствата на функциите: за решаване на ос­нов­­ни ви­­до­ве ира­ционални, показателни и логаритмични неравенства, нера­вен­ст­ва, съдържащи абсолютна стойност. Системи неравенства от първа и втора степен с едно неизвестно.

Числови редици. Аритметична и геометрична прогресия – свой­ст­ва. Формули за сумата на първите n члена.

Без­к­рай­ни чис­ло­ви редици. Сходимост, граница на сходяща числова редица. Сума от членовете на безкрайна геометрична про­гресия с |q|<1.

Функция. Граница на функция. Теореми за граници на функции. Граница на  при . Непрекъснатост на функция.

Производна на функция, геометричен и механичен смисъл на поня­тие­то производна. Производна на сбор, произведение, частно и степен на функции. Производни на тригонометрични функции. Про­из­водна на фун­к­ция от функция. Формули за диференциране. Втора производна на функция, ус­корение.

Приз­на­ци за растене и намаляване на функция. Локален мак­си­мум и ло­кален минимум на функция – определения, необходими и достатъчни ус­ло­вия за локален екстремум. Четна функция, нечетна функция и периодична функция.

Из­с­лед­ва­не на линейна, квадратна, кубична, биквадратна и дроб­но­линейна функция. Най-голяма и най-малка стойност на функ­ция. Прак­ти­чески задачи за намиране на най-големи и най-малки стой­­ности на функции.

2. Планиметрия, стереометрия и тригонометрия

Еднаквост. Признаци за еднаквост на триъгълници. Успоредни пра­ви. Успоредник – видове успоредници, свойства. Окръжност и ъгъл. Цент­ра­лен, вписан и периферен ъгъл – свойства. Допирателна към ок­ръж­ност – свойства. Триъгълник – свойства. Забележителни точ­ки в три­ъ­гъ­л­ни­ка: център на описана окръжност, център на вписана окръжност, ме­ди­цен­тър, ортоцентър. Вписан в окръжност и описан около окръжност чети­риъ­гъл­ник – свойства. Средна отсечка на триъгълник и на трапец. Лице на триъ­гълник, успоредник и трапец. Лице на многоъгълник.

Хомотетия, пропорционални отсечки. Теорема на Талес. Свой­ст­ва на вътрешната и външната ъглополовяща на триъгълника.

Подобност. Признаци за подобност на триъгълници. Свойства на се­ку­щите на окръжност, които минават през точка, нележаща на нея. Връзка между лицата на подобните многоъгълници.

Мет­рич­ни за­ви­си­мос­ти в правоъгълен триъгълник. Алгебричен ме­тод за решаване на построителни задачи в планиметрията. Дъл­жи­на на ок­ръж­­ност, лице на кръг и частите му.

Вза­им­но по­ло­же­ние на две прави, на права и равнина и на две рав­ни­ни в пространството. Ъгъл, определен от две кръстосани пра­ви. Ъгъл, опре­делен от права и равнина. Перпендикулярност на пра­ва и равнина. Условие за перпендикулярност на права и равнина. Линеен ъгъл на двус­те­нен ъгъл. Перпендикулярни равнини. Успоред­но и орто­го­нално проек­ти­ране. Теорема за трите перпендикуляра. Пер­пен­дику­ляр и накло­нена към една равнина.

Призма, паралелепипед, пирамида, пресечена пирамида – свой­ства. Фор­мули за лицата на повърхнините и обемите им. Свой­ство на ус­по­ред­ното сечение на пирамидата. Сечение на призма или пирамида с равнина.

Цилиндър, конус, пресечен конус и сфера. Формули за лицата на по­вър­х­нините и обемите им.

Тригонометрични функции: синус, косинус, тангенс, котангенс. Ос­нов­­ни тригонометрични тъждества. Изразяване на всяка от триго­но­мет­рич­ните функции чрез останалите. Тригонометрични зависи­мос­ти в пра­воъ­гъл­ния триъгълник. Решаване на правоъгълен триъ­гъл­ник. Триго­но­мет­рич­ни функции на сбор и разлика на два ъгъла. Изразяване триго­нометричните функции на даден ъгъл чрез триго­но­метричните функции на половината на този ъгъл и обратно. Предста­вяне на сбор от синусови и косинусови стой­нос­ти в произведение и обратно. Косинусова теорема. Синусова тео­ре­ма. Ре­шаване на про­из­волен триъгълник, основни формули за лице на триъ­гъл­ник, чети­ри­ъгълник и правилен многоъгълник.

Три­го­но­мет­рич­ни урав­не­ния, използване свойствата на функ­циите синус, косинус, тангенс и котангенс за решаване на основни триго­но­мет­рични неравенства.

Вектори в равнината и пространството. Събиране и изваж­дане на век­тори и умножение на вектор с число. Скаларно произве­дение на два вектора.